Влак.

Препечатвам това от блога на големия Любчо Николов. Признавам, че не съм го питал за разрешение, но той е голям пич и мисля, че няма да се сърди :-)

Дами и господа, поемата "Влак"! С лек политически уклон и реални данни да стане безсмъртна:

Хвърчал си влак по било голо
в една посока – все надолу.
Хвърчал си, мамата му стара,
не как да е, а с пълна пара.

А в остъклените кабини
веднъж на четири години
подменяли се хора чисти,
нарочени за машинисти.

Един монтирал тонколони
и правел щури гей-купони;
друг се изхождал във фонтана
и дрънкал за марихуана.

А трети даже купил къща
с пари на бедната си тъща.
Четвърти се заел с реформи
и от товарните платформи

свалил прасетата, кокошките,
конете, кравите, овошките.
Обичал петият да пипа
и мъчел се да сменя чипа.

Развивал шестият фантазия
да прави мост към Мала Азия
и за доброто на народа
опитомявал водорода.

Но всички знаели, че феса
се клати според интереса
и тъй, унесени във пачките,
съвсем забравили спирачките.

Внезапно – вик: “Пред нас е яма!
Не, пропаст е. И то голяма!
Натам сме хвръкнали! О, Боже!
Да се спасява кой как може!”

Кой можел – скочил във движение,
а други, дирейки спасение
се сбрали бързо на съвет
какво да правят по-напред.

- Другари, влакът вече пада,
ще идем всички право в ада.
- Да, братя, вече няма време.
Кажете бързо как да спреме?

- Да скочим! Долу има храсти!
- Я млъквайте бе, педерасти!
- Другари, чакайте! Гадината
е окупирала кабината!

- Да го свалим! Маймун! Простак!
- Я нашият да пробва пак!
Надигали се глас след глас:
- Я нека да се пробвам аз.

- Но как ще ни спасиш, за Бога?
- Ми де да знам. Все някак мога.
- Млъкни бе, милиционер!
- Пък дядо беше кантонер,

та знам за влака туй-онуй…
- Да, знаеш – като моя ***!
Кой крив, кой прав – това не знам,
но всички още спорят там.

А влакът вече се катурва
по стръмна и трънлива урва…